Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2007 23:16 - Ина Григорова
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 20046 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 09.02.2008 22:31


“100 те часа на денонощието”

ПАТЕНТ
       на М

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.

 



ЗАЩО ТЕ ОТКЪСНАХ
 
Когато те видях да късаш цигарата,
а другите да се смеят, казах си,
още един става по-непорочен публично,
но ти извади лула с голямо обло гърненце
и къса като запетайка тръбичка,
оттогава не гадая какъв си,
сипа тютюна в лулата
и беше Сталин, Холмс, гъба-пънчушка,
обърнат наопаки и смален в очилата на жената до теб.
Видях как те гледа изяждащо и наблюдението ми
се изроди в ревност, а оттам до желанието да те имам пък
оставаше крачка като кибритена клечка.


 СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
 

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.


КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С ЛЮБИМИЯ СИ
 
Голям апартамент в центъра
и обяви с погрешно написани думи над пианото,
музикален и духовит, казах си,
събирал си ги от стълбове, спирки, стени, стоянки,
за приятелите да се радват,
как се смяхме на тях, после плаках
за човека, който иска да купи мъшко кулело на старо,
представих си как го бута нагоре по баира,
а надолу изпуска педалите и те го перват през
пръстите,
много боли, като са измръзнали,
представих си колко е стар –
от старците с еднаквите почерци,
все едно всички обяви ги е писала баба ми
с обърнатото от тъкачен стан кутре,
втория път, когато дойдох,
обелени места по тапета над пианото,
аз май всичко развалих,
обаче 20-30 смяха по-малко
не боли като достйнството на едно мъжко колело,
нали

ПАРФЮМ ЗА ХОРА
 
Борейки се за унисекс рецепция,
не нося сутиен,
косата си държа изкъсо, ноктите – квадратни.
Със силата на своя дух и острите му ръбове
като с боздуган си служа.
Натърквам жертвите със CK “One”
иззад ушите си.
Когато мъжът,
на когото съм хвърлила око,
се забие в тоалетната с някоя Памела,
рева пред огледалото.
То ми изписва с червило:
Не знам, педерас, оправяй се.

В СПЕКТАКЪЛА НА ЛАЙФА
АЗ СЪМ РЪКОПЛЯСКАЩА
 
И умея да обичам чуждото стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат “С колко захарчета чая?”
и отговарям “Ми като за кекс”. 

http://209.85.135.104/search?q=cache:3bLlpu63i-AJ:www.bulgaria.com/welkya/poetry/radostina.html+%D0%98%D0%BD%D0%B0+%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&hl=bg&gl=bg&ct=clnk&cd=3&lr=lang_bg



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Milla MicOff
31.01.2008 14:56
Има ли къде да намеря и останалите от "100-те часа на денонощието"?..Имах стихсбирката в хард копи и до ден днешен не мога да си простя,че не знам къде е...спешно ми трябват следните:

"Когато спя в поза ембрион,означава,че съм недоносена..."
и
"Вчера докато говореше по телефона си рисуваше...нещо като риба, нещо като птица,нещо като мен...."..Цитирам по памет....а..и онова за детенцето и бухала...много те моля ако ги имаш да ми ги изпратиш на milla.micoff@gmail.com

Благодаря предварително...:)
цитирай
2. pafffka - sorry,
31.01.2008 16:38
a3 sa6to gi nqmam :(
tova be6e edinstvenoto, koeto namerih v neta, kogato tarsih...
цитирай
3. анонимен - here ya go
13.05.2008 21:47
ОБРАТНОТО НА ГРОЗНОТО

Искам да съм каквато бях на една твоя рисунка,
нещо като риба, нещо като око,
драскал си, докато си говорил с баща си по телефона
за това, че пак се развежда,
и умът ти е бил в нечестните неща,
а ръката неволно го е оборвала.
"Чертах си нещо" - каза ми,
но аз знам, че мене си рисувал,
каквато никога не съм била по-хубава.

тва е за рибката :) и аз много бих искала въпросната стихосбирка,ако някой я избара да мята насам или поне да направи добра реклама 8)
цитирай
4. pafffka - мерси за текста,
14.05.2008 13:36
аз също ще се радвам, ако я открия ;)
цитирай
5. анонимен - American Mammals
27.08.2008 17:19
http://iwp.uiowa.edu/91st/vol2_n1/vol2_n1AUTH_GRIGOROVA.html
цитирай
6. анонимен - текста
10.10.2008 20:54
много жив е текста. ''Liquid dream'' ако разбирате какво имам предвид. И ако въобще го преочете това някой. Жалко е че не я издават.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 634988
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив