Твоите деца не са твои

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

(Пророкът)

...

ЗА КРАСОТАТА (Из "ПРОРОКЪТ")

Един поет му рече:
– Кажи за Красотата.
А той отвърна:
– Къде ще търсите красота и де ще я намерите, ако самата тя не е ваш път и ваш водач?
И как ще заговорите за нея, ако самата тя не изтъче речта ви ?

Печалните и оскърбените ще кажат:" Красотата е мила и нежна.
Тя ходи помежду ни като млада майка, полусвенлива в свойта дивна слава."
А силните в сърдечна страст ще кажат:" Не, красотата е могъщо нещо – внушава страх.
Тя като ураган тресе земята под нозете ни и свода над главите ни."
Някои с изнурен и морен дух ще кажат:" Красотата е тих мек шепот и мълви в духа ни.
Гласът и гасне в нашите мълчания подобно блед светлик, затрепкал в страх от сянката."
А неспокойните по дух ще кажат:" Тя викаше към нас от планините –
гласът и бе тропот на копита, плющене на крила и лъвски рев."
А стражата към полунощ ще каже:" На изток зазорява красотата."
По пладне пътникът и труженикът казват:" Видяхме я – надвесила се бе над земята от чардаците на залеза."
Затрупаните в сняг ще кажат зиме:" Тя иде с пролетта, подрипвайки от хълм на хълм."
Жетварките през зноен ден ще кажат: "Видяхме как танцува с листопада със скрежна диадема в косата."

Всичко това сте казвали за красотата,
ала на дело сте говорили за свои незадоволени нужди.
Но красотата е не нужда, а екстаз.
Не е уста, пресъхнала от жажда, ни празна длан, протегната за залък,
а е сърце възпламнало и тръпно, обаян дух, когато тъне в нега.
Тя не е образ, който ще видите, нито песен, която ще чуете –
а по–скоро е образ, който виждате, даже и със затворени очи, и песен, която чувате, даже и със запушени уши.
Тя не е мъзгата в набраздената кора, нито крилото, сраснало се с нокът,
по скоро е вечно цъфтяща градина и вечният полет на ангелски рой.

О, люде орфалезки, красотата е животът, разбулил святия си лик...
Но вие сте и животът, и воалът.
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало...
Но вие сте и вечността, и огледалото.


http://www.mirbg.info/3-liter.html#aa

...

* Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.

• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

• Само немият завижда на многословния.

• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.

• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

• Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

http://margaritta.dir.bg/2005/april/08djubran.htm