I. АКТ ЗА РАЖДАНЕ


пътуването може да бъде търсене на себе си,

да бъде бягство от себе си или да има характер

на покаяние и наказание.


Болеслав Мичински, Пътувания до преизподните

...

КАК ВЪЗНИКВА


как възниква, от падане? от падане

на колене? прималяло от страх или приведено

в смирение? от прекъсната фраза,

търсеща милост - или милост даряваща?

от доверчивата вяра? от подозрителната вярност?

как

и срещу кого,

срещу какво се надига,

срещу кого изтичва, стихът? надеждата?


или страхът от сбъдване?


1967; 1980

* * *

и зиме, когато стадото от преспи прииждаше с внезапен пристъп

от счупено стъкло,

и лeтe, когато клепките на плодове се склапяха над цветовете

(пороят плисваше стремглаво сякаш се срутваха стени)



пътуването продължаваше като пропадане от мост: без-

крайно, макар и хванато в съня и разписанието на фрази,



които не би могъл да изречеш.



* * *


гол, събуден внезапно на опашка за хляб,

внезапно гол в храма на урок по религия,

в четвърти клас на урок по това, че земята е кръгла,

събуден внезапно на непозната гара



събуден внезапно,

за да се лутам?



да вървя


* * *


Да отхлупиш за морето клепача на потъналата лодка.

В подземията на детството

слязъл

през процепите на забравени слова,

да разсечеш с мъждива факла възела на здрача. Неясни в изказа си,

да отминеш пясъчните дюни на очи.



Докато уловен в кавички, в чужд сън, на кожата в затворническото

зебло,

в кръвотечението на въздуха или пустинните пера на чуждосвоите

зеници,

подобно лодка на клепач, на моята планета, как да разнищя тази кожа,

как да развържа този поглед.

Най-много има ни в разделите.



Препълнена от тишина, когато пълна с тишина помагаш да узрее взора,

зора розовогърда, с благодатна пот бе пълна тази голяма нощ, утрина

бе тя и утро.

В двуустните клепачи, в двуоките виелици на земята

трептяха безлюдните гледци на пътя.

По шлейфените копия от дим. Вълкът и облакът отново



се побратимиха.



* * *


моето царство не е от тази енория

царството ми инвалидство е от друго бягство

от раните на бягството съм син на принудително пътуване

по безпътството на пътищата си разпъвам шатри

око на горък полунощен плач

око в безсъние среднощно

оченце в главата на глада оченце в главата на потеря




настръхнала е срещу мен треската на всякоя врата

и призракът на гледката




на границата на умората при тебе да заспя

при теб оголена до шепот и до поглед



на стръмнината на умората при тебе да заспя

при теб оголена до сетните очи

...


ПО МАКС ХЬОЛЦЕР



Навлизаш все по-дълбоко в тези отворени врати

врати отварящи се вътре в тебе



безсмъртни

невиждащи

видения



дървета

отварящи се толкова затрогващо

тела от трепет

трепет неразделен на две от меч любовен

като водата

която теб умиращия с всеки свой дъх и поглед

обгръща с девичето си листе

оставяйки те и да си отидеш



и се затварят пак в себе си

във същността си

в несъществуване




двери? дървета?

дървеса?

с чертите съвършени

на омъртвели в тебе преди векове

любими

...


още:  http://bgit.net/feeds/?action=post&postId=12313