Да избягаш
от оградите на думите,
от веригите на фразите,
от системите на пунктуация,
от загражданията в скоби,
от рамките на самооглеждането,
от запетаите, тиретата
- поставени заради уклончивите, размекващи
безсмислия. -
Да избягаш
в свободата на мълчанието.
1976
...
Моето дърво
Докато заспивах, си помислих,
че съм развил бронхит
или че просто съм пушил твърде много.
Но после от гърдите ми
израсна едно дърво,
разклони се, листа покара.
Птици накацаха по клоните,
започнаха да чуруликат.
Корените обгърнаха сърцето ми,
проникнаха в неговите камери.
То затуптя през дънера
нагоре чак до последните вейки.
Кръвта ми хранеше дървото,
изпълваше жилките на листата
и то издишваше и вдишваше с мене.
Но как ли някога щях пак да се изправя
с това дърво в гърдите?
Как ще мина през вратата?
По-лесно ще прорасне моето дърво
през тавана на стаята, през покрива.
Да, само тъй ще се измъкнем от дома.
1976
...
В часовника
Смъртта седи в часовниците.
Нося моя като гривна
навсякъде със себе си,
доверен спътник,
поглеждам го,
когато съм се уговорил с някого,
преди да включа радиото
или телевизора,
когато имам срокове, когато бързам
и когато ми е скучно.
Нощем слушам тихото му цъкане.
Преди да съм заспал,
последният ми поглед е за него,
и първият,
когато се събудя.
1947
...
В превод на Венцеслав Константинов
http://liternet.bg/