Мъжът внесе в живота й
страшно безредие. Изведнъж
пепелниците бяха пълни с угарки,
чаршафите, двойно използвани, се пропиха от пот,
а всички часовници вървяха различно.
Няколко седмици тя вита
в облаци и целува луната.
Едва на дневна светлина любовта й
се топеше, топеше. Нехайно
мяташе той кърпата на сините квадрати
с монограм, ушит с кръстосан бод,
(ах, майка й да знаеше!)
върху пишещата й машина. Скоро
тя можеше вече да скъта
любовта в чекмеджето.
Затворена сред вехтории,
там тя потъна в забрава.
По-късно, когато мъжът я повика,
искаше й се да е няма.
Когато пак я повика, бе вече глуха.

1977

...

Ден на смъртта

Какво остава от една жена, напълно мъртва
(умря наскоро след Деня на майката
и не остана даже след молбите ни) защо ли
през май повяват ветрове, а въздухът е твърд

преди тринадесет години тя започна да умира
и месец подир месец, ден след ден живя с превито тяло
а после една сутрин всичко свърши за какво ли
букетче момини сълзи, съпруг и две деца, наследство за всемира

и за какво ли, а жената, дето тука пише
на възрастта на мъртвата жена, когато тя
сегашната жена роди сред болки, после остро хъхреща
и мълчалива над гърнета, другата все пише

родена от напълно мъртвата жена
която казваше това (дете), а друго вършеше
(чорапи кърпеше, и нокти режеше, и гледаше в очите)
оставяше и все оставяше, бе изоставена от Бог набожната жена

но изоставена е силна дума, кой остана, кой вървеше
кутии с прибори, възглавнички с кръстосан бод, постелки, вази
кой жали, кой разпитва, все остават простосмъртните въпроси
докато тя дори на косъм, на нищо вече не висеше.

1977

...

В превод на Венцеслав Константинов

http://liternet.bg/