Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2006 23:20 - Райнер Мария Рилке
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4081 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 04.04.2007 20:39


•  

Обичам своя тъмен час, когато  

все по-вглъбени тънат сетивата;  

живота ежедневен препрочитам  

като писма във чувствата ми скрити -  

легенда и далечна, и позната.  

Повторно в мен животът ми потича,  

от времето откъснат съществува.  

 

И на дърво съзряващо приличам  

над гроба на едно момче. То чува  

прегърнато от корените топли,  

че шепнат листи... Сбъднат му се струва  

съня изгубен в песни и във вопли.  

 

 

ПЕСЕН НА ЖЕНИТЕ ДО ПОЕТА 

 

Виж, всичко се разлиства: Тъй и ние -  

защото сме блаженството познато.  

То - кръв и мрак - във зверовете вие,  

в нас кряска, вкоренено в сетивата  

 

подобно на душа. По теб крещи,  

но ти със поглед само ни докосваш  

като пейзаж: без жажда, с нежна кроткост,  

и затова си мислим: ти не си  

 

избран и позован! Но кой изрече  

че бихме от копнеж по теб загинали!  

Ще бъдем ли за някого повече?  

Безкрайността без теб ще ни отмине ли?...  

 

Но съществувай, да те чуваме, о глас,  

легенди сътворил за нас!  

 

 

ОСТРОВЪТ 

 

Последен прилив пак ще заличи  

през плитчината пясъчния път,  

но островът ще взира към брегът  

над бента стар немигащи очи.  

 

И впримчените жители насън  

ще скитат в свят с променчивост богат.  

А в своя бит - те повече мълчат,  

и редки думи с епитафен звън  

 

напомня Онова - необяснимо,  

смразяващо в застиналост нетрайна,  

от детство още с безогледност зрима.  

 

Оная прекратимост, уж случайна -  

незнайната и многолика тайна -  

и в самотата - непреодолима.  

 

 

ВЕЛИКАТА НОЩ 

 

Често от теб удивен стоях на моя прозорец  

разтворен от вчера... И сякаш забрана висеше  

над новия град. Пейзажът помръкваше тихо -  

 

все едно, че ме няма. Предметите гордо отказваха  

познанство и близост с мен. Към фенера нагоре  

се притискаше уличка. Виждах - бе чужда. Над нея  

стая прогледна, съчувствено осветена от лампа.  

Вече имах участие. Развълнувани щори заключиха блясъка.  

Стоях. И проплака дете. Знаех: майката  

тича из близките къщи - какво ли те могат!  

И на целия плач безутешния повод разбирах.  

Или се запяваше нейде: и гласът се простираше  

в частица от мойто очакване. Или старческа кашлица долу  

изпълнена с упреци спореше с цялата нежност.  

Удари някакъв час. Закъснях да броя и той падна край мен.  

Като чуждо момче, най-сетне допуснато, но непипало топка  

и не знае играта, с която тъй леко занимават се другите,  

гледа учудено: а сега, накъде? - Тъй стоях аз и ето -  

неочаквано проумях, че ти обикаляш с мен и играеш  

о, възрастна нощ! Удивих ти се. Там, където  

кули се мръщеха над града с участта неразкрита,  

и планини непознати лежаха, и в близката околност  

отчужденост поглъщаше всички случайни проблясъци  

на сетивата ми: Ти, Величие, бе това!  

За теб не бе срамно, че ти ме познаваш. Дъхът ти  

премина над мен. И твойта усмивка разпръсната  

широко над мрачната строгост,  

навлезе в мен.  

 

 

1913 г.

Превела от немски: Ана Александрова

http://www.slovo.bg/plamak/index.php?ar=899


Роза, о чисто противоречие, радост

Роза, о чисто противоречие, радост
ничий сън да не бъдеш под толкова много
клепачи.

1925

...

Запокитен върху зъберите на сърцето

Запокитен върху зъберите на сърцето. Виж там, колко малко,
виж: последното градче на думите, и по-нагоре,
но също колко малък, още един, последен
селски двор на чувството. Познаваш ли го?
Запокитен върху зъберите на сърцето. Камънак
под дланите. Навярно тук вирее нещо; от безмълвна урва
разцъфва с песен един незнаещ бурен.
Но знаещият? Ах, който почваше да знае
и сега мълчи, запокитен върху зъберите на сърцето.
Там навярно, с непокътнато съзнание,
нещо обикаля, някакъв недостижим планински звяр,
снове и пребивава. А голямата неуязвима птица
кръжи около отказа открит на върховете. - Но
уязвимият, тук върху зъберите на сърцето...

1914

...

В превод на Венцеслав Константинов

http://liternet.bg/



Тагове:   Мария,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anjolie - WOW
14.01.2007 03:51
възхитена съм от този човек :)
цитирай
2. anjolie - забравих!!!
14.01.2007 03:52
човека има интересна история също не е лошо да се представи и това в едно блогче:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 634754
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив