Сестрите на лятото


Доживяхме и този месец на село
бялата кожа под сламената ти шапка,
на която северът толкова много приляга,
ухае като сютляша по брадичката на сина ти,
а в лицето ми се оглежда онова сладко от вишни,
което всяка година оставяме да прекипи.
Подсмихваме се едва доловимо –
двете знойни сестри на лятото
не издали никому тайните си –
когато закусваме изтънчено,
преструвайки се на Толстоеви героини,
лодките ни са носните кърпи,
отплували с първите кратки думи,
кому е притрябвало минало, устните ни,
черешите, с които се хранят птиците.
Небето узрява все по-вкусно вечер
над тази земя, която поливаме.
Толкова благи, оставаме, до месеца ашуре,
когато Господ го разбърква с черпака си
и ни поделя по равно звездите. 


Ням филм 

и ето ме мен, във това пораснало черно-бяло тяло
детето, на което винаги слагаха хляба в торбата
и се прибираше, за да го намазват с мармалад.
цял дървен сандък върху масата
отдавна заминало
гореща кутия с вкусно сготвено върху коленете
в малката седалка в малкия автобус,
стиснала в ръцете си чанта и снимките на мъртвец,
скрити в нея –
внезапната дъщеря на скръбта, която тихо
колкото мен е висяла
съвсем близо
всяка събота по платното
успоредно на това, което отвежда
големия автобус с големи седалки
и никога не го връща,
отдавна сърцето ми достига до гърлото,
на думите, които разказват историите,
вратите отключени, защото чакат мен,

проснат на плажа тъжен пингвин,
който се бори с вятъра и си оправя косата. 


Blue morning 


Плетена кошница с кокосови орехи е небето,
пристъпвам на пръсти,
в моите три дни е светло
иззад прозорците на местата, с които оставам
след боговете и хората, вечната обич.
Мечтатели сме,
не помня да съм посрещала някога.
Невинен облак в късното утро
блуждае пред погледите ни
в синя чаша с цветни чадъри,
лъкатуши през мене смехът ми.
Щастието минава най-близо покрай земята. 

http://www.balkani.dir.bg/index.php?b=issue&bb=23032006142944&bbb=23032006142944_23032006153631

преводи от Несрин Исмаил : http://www.penguin-n.blogspot.com/