Бягство

Някой ден
ще стана от масата
и ще започна да се отдалечавам от думите,
от вас,
от всичко наоколо.

Ще видя планина на хоризонта пред себе си
и ще тръгна нататък,
докато планината не остане зад мен.
После ще тръгна след облака,
докато и той не остане зад мен.

И слънцето ще остане зад мен,
и звездите, и цялата тази вселена...

…   Мъчно ми е за пеперудите, когато угася светлината, и за прилепите, когато я запалвам... Не мога да направя нито крачка, без да нараня някого.   Стават толкова мистериозни неща, че ми идва да вдигна ръка към слепоочието си, но една котва, хвърлена от небето, я смъква надолу... Недей! Не е дошъл още моментът да разкъсаш платната.   …     От другата страна   Тази жена крие някого в банята. Говори с мен, обича ме искрено, но някой все шумоли в душата й от другата ми страна.   Чета по очите й, по косата, по линията на живота върху дланите й, че този дом само един вход има, че тя крие някого в банята или, простете, в съседния дом, или в друг дом, на друга улица, в друг град, в гората, на морското дъно.   Някой там се спотайва, дебне моите мисли и слушайки клетви за вярност, поглежда часовника. 

...

Керван

Никой не е вече Одисей.
Изчезнали са и сирените,
само восъкът в ушите не свършва -
всекидневно го изриваме с лопата.

Междувременно морето изсъхна,
вълните станаха нещастни гърбици
на камила.
Яздим ги и денем и нощем
и с ръце, пъхнати до лакти в ушите,
се опитваме да отпушим някой чист звук -
една песен, която да те кара да вървиш,
да вървиш безкрайно сред пясъците.



http://www.litclub.com/library/prev/msorescu/index.html




Сърце, годно за всичко

О, сърце годно за всичко!
За гледане през прозореца,
за тъмнината,
за походката на жените
и за определяне разстоянието между две буболечки.

Може би злоупотребяваме с теб,
когато те използваме като четка,
като гъба,
като звезда, като телескоп,
като кърпа.

Копаем в сърцето като къртици
към ослепителната светлина на въздуха.
С какво се копае добре светлината
и как се правят галерии в нея?

Мисля, че ни объркваш,
че не е още време за теб,
сърце годно за всичко.

...

Азбука

Всъщност той не забеляза
кога бе загубил първата буква.

Продължаваше да говори,
избягвайки старателно
думите
със злополучната буква.

После загуби още една,
като че ли беше буквата А,
лунАта, небесАта,
останаха зад борда завинаги.

И още една...
Радостта, любовтта
престанаха да го разбират.

Последната буква
заседна в някаква сричка
като зъб уморен.

Сега той слуша, гледа,
но няма вече думи за живота,
думи, съставени предимно от букви,
които той изпогуби.