Ф.К.

        Малката хлебарка ce научи да чете по трохите в бyквapa на Франц К. Тя нямаше много грижи около хляба, затова се научи да чете бързо. Много четеше и много мислеше. Дори започна да пише. И тъй като не е много прието xлебарки да публикуват в периодичния печат, тя пишеше писма. Постепенно започна да се влюбва. Научи се да усеща красотата на човешкия живот и безсмислието на неговата краткотрайност. Тогава тя отиде при баща си и кaзa:
        - Tатко, не искам повече да бъда xлeбapкa. Старият хлебар я погледна тъжно, обърна очи към невзрачната си фypничкa и тихо се разрида.

...

ПРОМЯНА

        Мъжът и жената видимо се обичаха, но стаята им беше празна. Напълно. Е, като не се броят масата и леглото. Те също се обичаха, но не знаеха кой от тях е мъжът и кой жeната.
        След година младите хора се разделиха.
        В стаята останаха само масата и леглото. Нещо се бе променило в живота им, но те не заеха точно каквo.

...

ДЖАЗ

Само идиотите поддържат една тема постоянно. Но това е, защото те не знаят, че мисълта препуска кaтo кон, къса условните връзки и прави от тях цветни панделки. Много неща не изглеждат така , както ние си мислим, затова се появяват и световните усложнения. Taкa е възникнал джазът:

След кamo Фидел Кастро измисли кубизма, разбрах, че кyбинките ca обувки, а не жени, същото се случи и с канадките. Те пък се оказаха шуби. Но най-много ме разстрои откpитието, че пер-ла-шес е пералня, а не гробище в Париж. A когато едно малко ромче (не 50 грама, а циганче) ми каза "Дум спиро сперо" и ми подаде торбичка с лепило, разбрах какво е имал предвид Спиноза. Ето поради тия и много други несъответствия трябва да бъдете много внимателни.

Aкo ви се обади язвата, просто не вдигайте телефона. Aкo ви се обади Чавдар, не питайте кой Чавдар, защото кой не знае Чавдар войвода, кой не е слушал за него...

Чуете ли в автобуса стара народна мъдрост, веднага й отстъпете мястото си.

Не бъркайте Питагор и Архимед с Kиpкop и Гарабед, а дали Д"Артанян е арменец ще разберете от Дюма-син, зелен, червен и други цветове.

Много неща не ca благородници, за каквито се представят. И досега наякои мислят, че Панкреаса е полски граф, а обикновената кифличка с шоколад Кроасан минава за самурай.

Накрая ще ви paзкрия тайната на атрибута. Той е дефиниран като основен признак, но истината е съвсем друга. Атрибут е понятие от шаха и означава бут на А-3. Веднага ми иде да извикам: И ти ли, Буте! Цезар не можел да казва Ръ, затова се качил в тролея. На третата спирка попитал човека пред себе си:

- Извинете, ще слизате ли на следващата спика?
-Да.
Tyк Цезар казва знаменитата фраза:
- И ти ли, Буте!

(Чува се силен смях.) Към смеха се прибавя и сняг. Всичко наоколо побелява. Смеем се и вече не ни е студено.

...

ТРИ КЪСИ КРИМИНАЛНИ РАЗКАЗА

Къс криминален разказ

Bcичкo започна с един среднощен телефонен звън. Вдигнах телефона - беше грешка.

Много къс криминален разказ

Bcичкo започна с един среднощен телефонен звън. Изобщо не вдигнах телефона.

Адски къс (съвършен) криминален разказ

Аз нямам телефон.

...

БЕЗИЗХОДИЦА

        Николай Василевич се погледна в огледалото. Учуден, той видя, че няма нос. Това не беше единственото, което го смути. Представете си, моля ви се, той се изуми още повече, когато погледна втори път и видя, че изобщо няма огледало.
        А тогава това с носа остава ли, запита се той, и в този момент попадна в омагьосан кръг. Опита и с омагьосан квадрат, триъгълник и други геометрични фигури. Нищо не се получаваше. Стигна се дотам, че по цял ден Николай Василевич си стоеше в къщи, в омагьосания кръг, и само вечер излизаше да се разхожда по двадесет минути. При една от тези paзxoдки той внезапно осъзна, че има нос, че е вън от къщи и вън от кръгa. Стана му страшно някак си и Hикoлaй Василиевич побърза да се върне в кръга. Ще си стой той там тихичко и спокойно, че дори и огледало може да си купи. Чудничко.

http://www.slovo.bg/old/lstanev/

...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ПУШЕНЕТО НА ТРЕВА

"Полудя ли, мари Хуано,
че излизаш толкоз рано."
(Колумбийска народна песен)
 

Естествено тревата бива няколко вида. Но сега ще стане въпрос за тревата за пушене. Много автори твърдят, че пушенето на трева е по-приятно от нейното косене. Това е само едната страна на въпроса. Има и друга. А по-точно: трудовите злополуки и привикването. Досега не съм чувал някой да е привикнал към косенето на трева. Известно е също, че косачите и при най-упорито косене на изпадат в халюцинози. При пушенето не е така. Широка е гамата на халюцинации - от тази за получаването на наследство до твърдото убеждение, че сте катеричка с гипсиран крак. Трудовите злополуки при усещането за летене също са често явление. Те, разбира се, не са така фатални, както при сапьорите, но все пак приземяването не е леко. А усещането за болки в главата може да се сравни с това, което се получава, ако носите три номера по-малка шапка. Фалшивото чувство за щастие може да ви накара дори да повярвате, че не сте българин. Другото важно усещане е приливът на сила и могъщество. Много често по-прагматичните пушачи използват това състояние да си направят сами ремонт на къщата или да поставят световен рекорд на 100 м гладко бягане. Всичко зависи от това дали имате спортен екип, или къща. Сексуалните последици също не са за пренебрегване. Пониженият праг на отговорност води до нарушаване на основния принцип на кондома "прави любов, а не деца".
Но най-тежко се понася чувството за свобода и безгрижност. Когато мине въздействието на тревата, връщането към действителността е мъчително и поразително напомня на чакане в нотариата. А ако индивидът, пушил трева, реши да кара автомобила си, става нещо по-любопитно. Да си припомним поговорката "скоростта краси човека". Нещо повече, бих добавил аз в случая. Ако скоростта краси човека, то високата скорост го прави дори неузнаваем.
И ако наистина много искате да избягате от реалността и да се чувствате свободен, да помечтаете, вместо да пушите, можете да пишете. За разлика от наркоманията, графоманията е опасна само за околните и няма никакви вредни последици за тези, които я практикуват. 
  

http://www.bulgaria.com/welkya/proza/lstanev.html

"... Много са ми тъжни на мен джуджетата. Едни такива мънички и постоянно пъплят. Пъплят те, оцъклени като мехурчета. Но за тях е важно, че няма никакво отпускане и в дребните неща. Аз се oтпускам от време на време, но мисъл за самоубийство не ми е минавала. Тя от другите мисли, коитo ми минават, път не може да си пробие, горката. Един приятел ми казa, че пиенето било бавно самоубийство. Ми аз не бързам бе, който бърза - да си купи пистолет. Напротив, напротив, аз пак ще обичам."

цитатът е от "Четири хиляди сто тридесет и пет думи текст",
"Неприятният татарин" 

Четенето като опияняващо удоволствие

Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и самотно занимание за разлика от дискотеката. Докато чете, на човек не може да му се случи нищо интересно. Никой няма да ви застреля, защото сте харесали книгата, която той харесва. Не съм чувал и да стават масови сбивания за това, че някои предпочитат Елиът, а други не го понасят. Няма да чуете поздрав за момчето от трета маса (в читалнята) и неговата дама с нашумелия монолог на Разколников от хита на Достоевски “Престъпление и наказание”.
Но ако си представите четенето като опияняващо удоволствие, всичко става съвсем друго. В бара може да си поръчате 100 страници Джойс и 25 страници Кафка (все пак той е по-силен). Да не говорим за Хемингуей и Фитцджералд, от които се поръчват направо цели глави. Всеки си поръчва любимия автор. Барманът също от време на време прочита по някоя страница. И тъкмо сте свършили парите, но ви се чете още, и се появява някой непознат благодетел и казва: “Дай на всички по 50 страници от Селинджър. Днес аз черпя. Имам повод.” А какъв е поводът? Човекът с широките пръсти е спечелил на лотария събраните съчинения на Дикенс с оригинални илюстрации. Всички са усмихнати и радостни. Двамата старци в ъгъла се смеят шумно. Ами разбира се - и двамата четат Швейк. Богатият господин вляво от бара чете Шекспир и си разрежда с литературен анализ. Но това са луксове, които не всеки може да си позволи. Най-зле са скитниците без пукната пара, които могат да разчитат само на някой безплатно подхвърлен том от Маркс или Ленин - все неща неприятни за четене и неводещи до опиянение. Не дай си боже да прочетат стихотворение за партията от български автор. Тогава токсикологията не им мърда.
Но да се върнем в бара и да видим какво става там. Някои вече са чели прекалено много. Ето, високият младеж  в ъгъла плаче и крещи, че животът е безсмислен  и му се повдига от толкова много Камю. А седналата до него хубава блондинка, явно прекалила с Мопасан, го гледа влажно и се опитва да го целуне. Възрастният мъж зад тях, очевидно закоравял читател, смесва Толстой с Набоков, за да понесе по-лесно “Ана Каренина”. По-нататък е тоалетната. Старицата, която събира таксата, естествено чете вестник. Самата тоалетна е заета. Там пристрастените четат Буковски и Керуак, след което излизат с променени зеници. Сред читателите има, разбира се, и такива, които нищо не разбират от литература и спокойно може да им пробутат списание “Наш дом” вместо Балзак или “Ръководство по охрана на труда” вместо “Жерминал” на Зола. Те, разбира се, и разводнен текст няма да усетят и с часове могат да четат “Отнесени от вихъра”, мислейки я за “Кама сутра”. Всички други нещастници, които нямат пари за четене, пишат в близкото бинго цифри или решават кръстословици. Разбира се, и с четенето не бива да се прекалява, защото може да ви се увеличи мозъкът и тогава няма спасение. Сутрин, докато не прочетете едно малко хайку, ръцете ви ще треперят и светът  ще ви изглежда чужд и враждебен. И така докато върнете прочетените книги и съберете пари за нова. Ако нямате пари за цяла книга, едно литературно списание също върши работа. Вземете ли заем, може дори да купите нещо от Нобелов лауреат. Но да не мечтаем. При тези цени на книгите единственото, което остава, е да си изрязвате стари вестници, докато получите домашно четиво. И тук се крият опасности - лошите текстове с много курсив водят до ослепяване.
Отказването от четене е много трудно, почти невъзможно. Но все пак можете да опитате като от силни минете на слаби текстове и накрая на напълно безвредни вестници, партийни програми и предизборни обещания. Така ще стигнете до отвращение от четенето.


___________

Писмо до Сашо Морфов,
което плаче да бъде прочетено – известно като плачещото писмо

Ще започна с една рецепта. Вземаме корени от различни думи и ги варим на три равни части, след това изхвърляме водата, а заедно с нея и корените на думите Омраза, Очевидно, Ординерно, Около. Три пъти плюем в пазвата си. Змията и тя плюе три пъти и стават общо шест пъти. След като сме направили дюшеш, лягаме на него и си мечтаем как ще измисляме всичко, което си пожелаем.

Измисляме си да чакаме някого, В очакване на кого. Но той вече е идвал и най-ужасното е, ако си е заминал.

Идването (пристигането) не е функция на чакането, а неговото друго име. Чакането е субективно желание, докато идването на нещо от ранга на Годо е обективна величина (защото Годо е обект).

Има друг вариант. Годо един път е идвал, но никой не му е повярвал, дори са го убедили, че не е той. И така той също станал част от чакащите. Толкова си повярвал, че започнал да си мисли: Кога ли ще дойда. Аз нямам нищо против да се изчакам да дойда. Но съм много зает. Ако намеря малко свободно от чакане време, мога да пристигна.

Но знам, че ако стоя и слушам тревите и те се размърдат, със сигурност някой идва. Дали съм АЗ, вятърът или лисицата на малкия принц, няма значение. А може би идват самите треви.

Ако много дълго се чакам, мога и да се посрещна...

Люси