Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.

Тихо зреят плодовете.
Листата падат леко.
Безмълвно снегът ги покрива,
кротко замръзва езерото -
настъпва смъртта като сън.

Зачатието е мълчаливо.
Слънчевите лъчи не крещят.
Никой не чува, когато снегът се топи.
Всички треви от земята израстват -
безмълвно.
Когато пъпките се разтварят,
не гърми.

Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.

...

Моята надежда

На твоята възраст, детето ми,
всеки човек има причини
още да вярва,
че би могъл
да се научи
да лети, както да ходи.

Ще се постарая
да не ти отварям очите.

Може би все пак
аз съм този,
който се лъже.

...

Мъртвото дърво

Живея сред тъга.
Птиците на упованието,
които досега гнездяха в черните ми клони,
се уплашиха и отлетяха.
Прекалено дълго
чакаха зеленината.

Все още стоя тук
и чувствам как ледът се стапя,
но корените ми
сега са мъртви
и не могат повече
да пият този дъжд.
Все още се надявам:
Може би по-късно
той ще ме разбуди,
подир всички тежки студове.

Но щом трева
и първият листак покарат
и другите дървета се обкичат с цвят,
моята чернота ще сложи край
на всякакви съмнения.

Аз бях дърво,
преди да дойдат тези дълги зими.
Каквото в мене бе дърво,
потегли вече надалеч.

...

В превод от немски - Венцеслав Константинов

http://liternet.bg/