Постинг
21.12.2006 23:04 -
Франц Кафка
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1486 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2009 16:23
Прочетен: 1486 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.11.2009 16:23
из "Царят и пощальонът", превод от немски: Оля Николова
Малка приказка
"Ах", казала мишката, " с всеки изминат ден светът става все по-тесен. Преди беше толкова широк- аз все се плашех, бягах и бях толкова щастлива, когато най-накрая виждах в далечината отляво и отдясно стени, но тези далечни стени се съединяват помежду си толкова бързо, че докато се усетя, съм се намерила вече в последната стая, а там в ъгъла стои капанът, в който ще нахълтам". - "Само трябва да смениш посоката на пътя", казала котката и я изяла.
Котката и мишката
Една котка уловила една мишка. "Какво ще правиш сега?", попитала мишката, " имаш толкова страшни очи". "Ах", казала котката, " такива са ми винаги очите. Ще им свикнеш". "По-добре да си вървя", казала мишката, "чакат ме децата". "Чакат те децата ли?", попитала котката, "тогава върви, колкото можеш по-бързо. Исках само нещо да те питам". "Ами, хайде питай, какво чакаш, и без това вече съм закъсняла".
Прагът
Тук на третия етаж нямаше балкон, а само една врата наместо прозорец, която извеждаше право навън към улицата. Сега, в пролетната нощ, тя беше отворена. Някакъв студент, четейки, се разхождаше напред-назад из стаята; винаги, когато стигнеше до вратата-прозорец, погалваше прага с подметката на обувката си, така както се облизва с език сладкиш, пазен, за да бъде изяден по-късно.
Плуването
Умея да плувам като всички останали, само че имам по-добра памет от тях и не забравям, че някога не знаех да плувам. И тъй като не забравям това, сегашната ми способност да плувам никак не ми помага; и така, аз не мога да плувам.
Аскетите
Най-ненаситни от всички са някои аскети; обявяват гладни стачки във всички области на живота като същевременно искат да постигнат следните неща:
1. Един глас да им каже: "Достатъчно, стига си постил, вече ти е позволено да се храниш като всички останали и яденето няма да ти се зачита."
2. Същият глас едновременно да им каже: "Достатъчно; досега си постил принудително, отсега нататък ще постиш за удоволствие, ще бъде по-сладко и от яденето ( същевременно, обаче, ще ядеш истински)".
3.Същият глас едновременно да им каже: "Ти победи света, избавям те от него, от яденето и от поста ( същевременно, обаче, и ще ядеш, и ще постиш)".
Освен тези гласове, се чува още един, който от край време безспирно им говори: "Ти, разбира се, не постиш абсолютно, но имаш доброто желание и това е достатъчно".
Катеричка
Катерене. Катеричка. Имало една катеричка, имало една катеричка, една луда орехотрошачка, един скачач, един катерач, и рунтавата и" опашка била прочута навред в гората. Тази катеричка, тази катеричка, винаги била в движение, винаги в търсене, затова никога не говорела- не защото не можела да говори, а защото не и" оставало никакво време.
Една риба
Във водата кръжи риба и със страх и радост поглежда надолу, където малки рибки мърдат в дълбоката тиня, после със страх и радост поглежда нагоре, където големи риби се приготвят в горните води.
Дивечът
Ловните кучета още се боричкат в двора, но дивечът няма да им се изплъзне, колкото и да бяга в този час през гората.
На лунната светлина
Как диша гората на лунна светлина- веднъж се свива, смалява, сгъстява, изправя дърветата си високо горе, веднъж се разстила, плъзва се по склоновете, превръща се в постеля от храсти, в нещо по-малко- в далечно матово сияние.
Колата
Летиш винаги напред, с разперени настрани ръце, като перки, все в студения вятър шляпаш и откъдето и да минаваш, полузадрямал в бързането си, на всичко с блуждаещ поглед гледаш и някой ден колата ще мине пред теб. Но ти оставаш твърд, със силата на погледа си караш корените да се врастват надълбоко и нашироко, нищо не може да те помръдне, и не корените са, а единствено силата на настоятелния ти поглед- и тогава ще погледнеш и там, надалече, където нищо не се променя, откъдето нищо не може да се появи, единствено само колата понякога; ето я, приближава насам, става все по-голяма и в мига, в който стига при теб, става толкова голяма, че запълва целия свят, а ти потъваш в нея като дете в меките седалки на някой пътнически файтон, който препуска през бурята на нощта.
Магазинерът
Вечерта затвори с трясък вратата на магазина след себе си и се качи горе, тичайки като в концертна зала.
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1898
Малка приказка
"Ах", казала мишката, " с всеки изминат ден светът става все по-тесен. Преди беше толкова широк- аз все се плашех, бягах и бях толкова щастлива, когато най-накрая виждах в далечината отляво и отдясно стени, но тези далечни стени се съединяват помежду си толкова бързо, че докато се усетя, съм се намерила вече в последната стая, а там в ъгъла стои капанът, в който ще нахълтам". - "Само трябва да смениш посоката на пътя", казала котката и я изяла.
Котката и мишката
Една котка уловила една мишка. "Какво ще правиш сега?", попитала мишката, " имаш толкова страшни очи". "Ах", казала котката, " такива са ми винаги очите. Ще им свикнеш". "По-добре да си вървя", казала мишката, "чакат ме децата". "Чакат те децата ли?", попитала котката, "тогава върви, колкото можеш по-бързо. Исках само нещо да те питам". "Ами, хайде питай, какво чакаш, и без това вече съм закъсняла".
Прагът
Тук на третия етаж нямаше балкон, а само една врата наместо прозорец, която извеждаше право навън към улицата. Сега, в пролетната нощ, тя беше отворена. Някакъв студент, четейки, се разхождаше напред-назад из стаята; винаги, когато стигнеше до вратата-прозорец, погалваше прага с подметката на обувката си, така както се облизва с език сладкиш, пазен, за да бъде изяден по-късно.
Плуването
Умея да плувам като всички останали, само че имам по-добра памет от тях и не забравям, че някога не знаех да плувам. И тъй като не забравям това, сегашната ми способност да плувам никак не ми помага; и така, аз не мога да плувам.
Аскетите
Най-ненаситни от всички са някои аскети; обявяват гладни стачки във всички области на живота като същевременно искат да постигнат следните неща:
1. Един глас да им каже: "Достатъчно, стига си постил, вече ти е позволено да се храниш като всички останали и яденето няма да ти се зачита."
2. Същият глас едновременно да им каже: "Достатъчно; досега си постил принудително, отсега нататък ще постиш за удоволствие, ще бъде по-сладко и от яденето ( същевременно, обаче, ще ядеш истински)".
3.Същият глас едновременно да им каже: "Ти победи света, избавям те от него, от яденето и от поста ( същевременно, обаче, и ще ядеш, и ще постиш)".
Освен тези гласове, се чува още един, който от край време безспирно им говори: "Ти, разбира се, не постиш абсолютно, но имаш доброто желание и това е достатъчно".
Катеричка
Катерене. Катеричка. Имало една катеричка, имало една катеричка, една луда орехотрошачка, един скачач, един катерач, и рунтавата и" опашка била прочута навред в гората. Тази катеричка, тази катеричка, винаги била в движение, винаги в търсене, затова никога не говорела- не защото не можела да говори, а защото не и" оставало никакво време.
Една риба
Във водата кръжи риба и със страх и радост поглежда надолу, където малки рибки мърдат в дълбоката тиня, после със страх и радост поглежда нагоре, където големи риби се приготвят в горните води.
Дивечът
Ловните кучета още се боричкат в двора, но дивечът няма да им се изплъзне, колкото и да бяга в този час през гората.
На лунната светлина
Как диша гората на лунна светлина- веднъж се свива, смалява, сгъстява, изправя дърветата си високо горе, веднъж се разстила, плъзва се по склоновете, превръща се в постеля от храсти, в нещо по-малко- в далечно матово сияние.
Колата
Летиш винаги напред, с разперени настрани ръце, като перки, все в студения вятър шляпаш и откъдето и да минаваш, полузадрямал в бързането си, на всичко с блуждаещ поглед гледаш и някой ден колата ще мине пред теб. Но ти оставаш твърд, със силата на погледа си караш корените да се врастват надълбоко и нашироко, нищо не може да те помръдне, и не корените са, а единствено силата на настоятелния ти поглед- и тогава ще погледнеш и там, надалече, където нищо не се променя, откъдето нищо не може да се появи, единствено само колата понякога; ето я, приближава насам, става все по-голяма и в мига, в който стига при теб, става толкова голяма, че запълва целия свят, а ти потъваш в нея като дете в меките седалки на някой пътнически файтон, който препуска през бурята на нощта.
Магазинерът
Вечерта затвори с трясък вратата на магазина след себе си и се качи горе, тичайки като в концертна зала.
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1898
Няма коментари
