Защо пише бавно

Когато твори, в съзнанието му нахлуват толкова спомени, образи, чувства, че мисълта му върви като през навалица.

***
Вредата от граматиката

Граматически правилната фраза е като правята, тегелна с линийка: в нея няма живот.

***
Лесно е да намериш рима, по-трудно е да я осмислищ и от случайна дума, каквато е, да я направиш необходима в текста.

***
Поезията умира от много музика.

***
Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.

***
Всеки писател, който търси успех, пише не това, което иска, а това, което искат от него. И напразно тълкуват успеха си като влияние : той тук е повлияният.

***
Аз бягам от успеха не заради него, за заради ония, които го имат: срамувам се да приличам на тях.

***
Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.
***
Посредственият художник предава по-точно действителността, отколкото даровития - тъкмо защото му липсва въображение.

***
Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.

***
На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.

***
Риториката - дърво, което дава само шума.

***
Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

***
Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна. Значи ли това, че писателят пише за себе си? Ни най-малко. Това значи, че когато твори, писателят трябва да мисли само за произведението си – как да го направи по-изразително, по-силно, по-дълбоко.
Читателите на „Хамлет“ се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварил времето си.

***
Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

***
Когато мисля за нашата действителност, изкуството, което правим, ми се вижда чуждо и безполезно, прилично на ония лимонови дървета, които всяка година изнасят лете по балконите, а зиме прибират на топло в гостните и чиито плодове, дори и когато узреят, не са добри за ядене.

***
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

***
Реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.

***
Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.

***
Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество. Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.

***
За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожественият превод ни кара да чувстваме липсата на оригинала.

***
Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

***
За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.

***
Великите произведения ни възхищават, но едновременно и ни обезсърчават: Ние отпущаме ръце пред тяхното съвършенство. Вдъхновяват ни за работа по-слабите таланти, несъвършените творчески проявления, които като че търсят да бъдат завършени чрез нас.

***
Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.

***

Дъжд

Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата – един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.

http://www.balkani.dir.bg/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004150147


За поезията

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.

Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.

Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира.

Всеки стил е едни компромис между индивидуални и общоприети форми на израз. Изграден само от първите, той рискува да остане недостъпен. Ограничен само във вторите, той е вече шаблон, не стил.

За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.

За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет.

Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.

Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

...